Индуизма за обществото

 Едни от най- забележителните открития на света са великия принос на индийските мъдреци и учени. Тяхния мироглед, включително и религията им- индуизма са спомогнали за обществения напредък по безброй начини.

Литература

Ведите са свещенните писания на индуизма и е общоприето, че са най- старите религиозни текстове на Земята, писани преди хиляди години. Индуистите вярват, че те съдържат вечни истини разкрити от Бога на древните индийски мъдреци. През поколенията тяхната мъдрост се е предавала чрез преживявания и стрикна устна традиция, която евентуално е била записвана понякога.

На санскрит “Веда” означава знание. Два вида познание се смятат за необходими за издигането на човешкия живот:

Апара Видия- познание за света,

Пара Видия- познание за Бога.

Четирите Веди- Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атхарва Веда и свързаните с тях текстове включително много упанишади са едно хранилище на материално и духовно познание. Те покриват голямо разнообразие от предмети, включително архитектура, астрономия, изкуство, космология, икономика, геометрия, здраве и продължителост на живота, тълкуване, лингвистика, литература, логика, музика, филология, философия, ритуали, религия, математика, медицина, теология, оръжия и много други.

Мъдростта на Ведите е изразена по прекрасен начин от Американския мислител Хенри Дейвид Торо:

“Когато и да четях която и да е част от Ведите аз чувствах, че някаква неземна и непозната светлина ме озаряваше. Във великото учение на Ведите няма и следа от сектарианизъм. То е за всички възрасти, климати и народности и е кралския път за постигането на великото познание. Когато съм там аз чувствам, че съм под разперените небеса на лятната нощ.”

 Език

Санскритския език се смята за най- стария и най- систематичния език в историята. Неговите многобройни глаголни корени, приставки и надставки съставляват думи, които дават прецизно изразяване на различни идеи- от митологията и философията до науката и математиката, от поезията до анатомията и астрономията.

Огромното богатство от думи на санскритския език дава впечатляващи начини за изразяване. С 65 думи за “земя” и 70 за “вода”- като всяка дума е оригинално санскритска- не е производна на никой друг език можем да си представим богатството му.

Образование

Преди 2700 години- през 7 век пр.н.е. е съществувал голям университет в Такшашила- в северо- западната част на древна Индия.

Не само индийци, но и студенти от Арабия, Вавилон, Китай, Гърция и Сирия отивали да се обучават там.

68 клона на познанието се предлагали за обучение. Голямо разнообразие от предмети се преподавали от опитни преподаватели. Ведическа литература, логика, граматика, философия, медицина, хирургия, стрелба с лък, политика, военна стратегия, астрономия, астрология, счетоводство, търговия, гадаене, документация, музика, танци и много други.

Минималната възраст за приемане била 16 години. 10 500 студенти се обучавали по това време там.

Преподавателския колектив включвал такива светила на познанието като Каутилия, Панини, Дживак, Вишну Шарма.

Математика

Индия е изобретила нулата- най- мощния инструмент, без който не би имало нито двуична система, нито компютри. Изброяването на приложенията на нулата би било дълго и мъчително тук.

Най- ранните писменни изображения на нулата включват медна плочка намерена в Гуджарат, Индия датирана 585-586 г. Концепцията за нулата може да се намери в санскритски текстове от 4 век пр.н.е. и е ясно обяснена в Чандах Сутра с автор Пингала от 2 век пр.н.е. Брахма Бхута Сидханта на Брахмагупта от 7 век също съдържа ясно обяснение на нулата. Смята се, че оттам е преминала в арабските книги около 770 г. и по- късно е пренесена в Европа през 8 век.

“Индия е била, която ни е дала изкусния метод на изразяването на всички числа с значението на 10 символа (двоичната система)… Дълбока и проницателна идея, която е изпреварила гения на Архимед и Аполоний, двама от най- великите хора на древността.”- Пиер- Симон Лаплас- френски математик и астроном (1749- 1827).

Най- високата степен използвана за повдигането на 10 на степен в днешната математика е 10 на 30-та степен. През 100 г.пр.н.е. индийските математици са имали специфични имена за числа до 10 на 53 степен- Tallakshanam! В Ануйогдвара Сутра, написана през 100 г. пр.н.е едно число е повдигнато на 10 на 140 степен!!!

Геометрия

Думата “геометрия” изглежда е произлязла от санскритската дума “gyaamiti” означаваща измерване на земята. И думата “тригонометрия” е сходна с “trikonamiti” означаваща триъгълни форми. Изобретяването на геометрията се приписва на Евклид през 3 век пр.н.е. докато концепцията за геометрията е използвана в Индия през 10 век пр.н.е при правенето на огнени олтари в квадратни и правоъгълни форми. Трактата Сурия Сидханта от 4 век описва детайлно приложенията на тригонометрията, които са въведени в Европа 1200 години по- късно, в 16 век.

Числото Пи

Числото Пи, което представлява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър, както е известно днес е със стойност 3,1428571. Древния санскритски текст Баудхаяна Шубла Сутра от 6 век пр.н.е. споменава това отношение като приблизително равно на 3. Ариябхата в 499 г. изчислява стойността на числото Пи до четвъртия знак на 3,1416. Векове по- късно- през 825 година, арабския математик Мохамед Ибн Муса потвърждава:

“Тази стойност е била дадена от индусите”.

Теорема на Питагор или Баудхаяна?

Баудхаяна Шубла Сутра от 6 век пр.н.е. разкрива, че питагоровата теорема, която гласи, че за всеки правоъгълен триъгълник площта на квадрата със страна хипотенузата е равна на сбора от площите на двата квадрата със съответни страни катетите е била де факто формулирана по рано от Баудхаяна. Той обяснява:

“Площа получена от диагонала на правоъгълника е равна на сумата от площа получена от неговите две страни” 

Астрономия

Николай Коперник публикувал своята теория за въртенето на Земята през 1543 година. Повече от 1000 години преди него през 5 век, Ариябхата пише в своя трактат Арийабхатеям следното:

“Точно както човек пътуващ в лодка чувства, че дърветата на брега се движат, хората на Земята чувстват, че Слънцето се движи.”

В тракатата си той ясно указва, че Земята е кръгла, че се върти около своята ос, че се върти около Слънцето и че виси в пространството. По нататък той обяснява, че слънчевите и лунните затъмнения се случват чрез взаимодействието на Слънцето, Луната и Земята.

Закона на гравитацията е бил познат на древния индийски астроном Бхаскарачария. В своята Сурия Сидханта той отбелязва:

“Обектите падат на Земята поради силата на привличане на Земята. Следователно Земята, планетите, съзвездията, Луната и Слънцето се държат в орбита поради това привличане.”

Не е било преди 1687 година- 1200 години по- късно, когато сър Исаак Нютон формулира закона за гравитацията.

В Сурия Сидханта Бхаскарачария изчислява времето за завъртането на Земята около Слънцето до деветия знак, а именно- 365, 258756484 дни. Разликата между това древно изчисление отпреди 1500 години и съвременното измерване- 365, 2596 дни е само 0,00085 дни. Бхаскарачария е сгрешил само с 0,0002%!

Хирургия

Шушрута, познат като бащата на хирургията практикувал своето умение през 600 г. пр.н.е. Той използвал кожа от бузата за да извършва пластични операции по възстановяване или промяна на носа, ушите и устните с невероятни резултати. Модерната лицева хирургия признава неговите заслуги отнасяйки се към този метод на ринопластия като “индийския метод”.

За ринопластията Шушрута първо измервал повредения нос, майсторски отрязвал парче кожа от бузата или челото и напоявал носа. Тогава използвал медицински памучни парчета за да изцели раната.

“Индийците са били толкова напреднали в хирургията, че техните инструменти биха могли да срежат косъм по дължина”- Мисис Плънкет

Шушрута е работил със 125 вида хирургични инструменти включително скалпели, лансети, игли, катетри и ректални разширители повечето изработени от челюсти на животни и птици за придобиване на необходимия захват. Той е дефинирал също така различни методи на шев, използването на конска грива, фин шев, използването на фибри от дървесна кора и други.

Шушрута описва детайлно над 300 операции и 42 хирургични процеса. В своя компедиум Шушрута Самхита той педантично класифицира хирургията на 8 вида:

Ахариям- изваждане на твърди тела

Бхедиям- отрязване

Чедиям- врязване

Айешиам- сонда

Лекхиям- драсване

Ведхиям- пункция

Вишравям- изваждане на течности

Сивиям- просмукване, напояване.

Древните текстове разкриват, че индийците са между първите извършващи ампутации, цезарови и черепни операции.