Индуизма за личността

 Индуизмът е вдъхновил едни от най възвишените идеи на човешкия живот. Джордж Бърнард Шоу потвърждава:

“Индийския начин на живот дава погледа на естествения, истински начин на живот. Ние се покриваме с неестествени маски. На лицето на Индия са нежните изразявания, които носят белега на ръката на Твореца.”

Тези нежни изразявания са ценностите на служене, любов, саможертва, скромност, дълг, отдаденост, вярност, уважение, почтенност…. и други, които помагат за издигането на човека.

Всеизвестно е, че човека като индивид е основна клетка на обществото. Поради тази причина древната ведическа цивилизация, където са корените на индуизма обръща изключително внимание на личността.

От незапомнени времена индуизма е препоръчвал прородосъобразния начин на живот. Нека разгледаме тази концепция в дълбочина защото тя е основна не само за индуизма, но и за живота на всеки един човек независимо от неговите религиозни убеждения. Концепцията на ведическата цивилизация и индуизма за човека като личност лежи на непоклатимите основи на фактите, наблюденията и прозренията на една епоха, на една цивилизация, която тепърва предстои да бъде разбрана в истинската и светлина.

Всеки български ученик завършващ основно образование знае за кръговрата на енергията в природата. Чрез фотосинтеза първото ниво- продуцентите- дървета, зелени растения и др. поемат енергията и я трансформират по различни начини. Второто ниво- консументите- хора, животни и т.н приемат енергията от продуцентите и отново я трансформират според собствената си природа. Третото ниво- редуцентите- гъби и микроорганизми, които предизвикват гнилостни процеси разлагат материята- телата на предишните две нива и я подготвят за приемане отново на първо ниво.

 Природен и биологичен закон е, че с всяко следващо ниво енергията намалява- илюстрирано с фигурата по- горе.

Това е и причината от самото си начало другите религии да препоръчват постене за пречистване на тялото и духа.

Какво е естествен начин на живот? За да разберем какво е естественият начин на живот, ще бъде необходимо да го разграничим от този, който е неестествен.

Животът зависи от избора на храна (1), на жилище (2) и на компания или среда от хора (3).

За да живеят естествено, нисшите животни могат да си ги изберат с помоща на инстинктите си и eстествените часовои разположени в сетивните входове – органите за виждане, чуване, осезание, мирисане и вкусване. При човека обаче като правило, тези органи са дегенерирали от неестествения начин на живот от най-ранно детство, така че почти не може да се разчита на тяхната преценка. Следователно, за да разберем какви са нашите естествени нужди ние се нуждаем от наблюдение, експериментиране и разсъждение.

Храна.Каква е естествената храна за човека? Първо, за да подберем нашата естествена храна, нашето наблюдение трябва да се насочи към структурата на органите, които помагат за храносмилането и усвояването на храната, това са зъбите и храносмилателният тракт; към естествените наклонности на сетивните органи, които направляват животните към тяхната храна; и към храненето на малките.

Наблюдение на зъбите. Чрез наблюдение на зъбите на фигурата по- долу ние откриваме, че при месоядните животни предните зъби са слабо развити, но кучешките зъби са с по-голяма дължина, гладки и заострени, за да сграбчват плячката. Кътниците също са заострени, тези заостряния обаче не се срещат, а си пасват плътно страна по страна, за да разкъсват мускулните влакна. При тревопасните животни предните зъби са изключително добре развити, кучешките са закърняли (макар че понякога са се превърнали в оръжия, като например при слоновете), кътниците са с широка дъвкателна повърхност и са покрити с емайл само отстрани. При плодоядните животни всички зъби са с почти еднаква височина; кучешките са малко удължени, конични и затъпени (очевидно не са предназначени да сграбчват плячката, а за увеличаване на силата). Кътниците са с широка дъвкателна повърхност, която е покрита с емайл, за да бъдат предпазени при тяхното странично движение, но не са заострени, за да разкъсват месо.

От друга страна, при всеядните животни, такива като мечките, предните зъби са сходни с тези при тревопасните, кучешките са подобни на тези при месоядните, а кътниците са както заострени, така и с широка дъвкателна повърхност, за да служат и за двете цели.

Ако сега разгледаме структурата на зъбите при човека на фигурата по- долу, ние ще открием, че те не приличат на зъбите на месоядните животни, нито пък на зъбите при тревопасните и всеядните животни. Те приличат точно на зъбите при плодоядните животни. Следователно, логичният извод е, че човекът е плодояден- тук имаме в предвид зеленчуци, ядки и зърнени храни също така.

 Наблюдение на храносмилателния тракт. Изследвайки храносмилателния тракт на фигурата по- долу, ние откриваме, че червата на месоядните животни са с дължина от 3 до 5 пъти дължината на собственото им тяло, измерено от устата до ануса, а техният стомах е почти сферичен. Червата на тревопасните животни са с дължина от 20 до 28 пъти дължината на собственото им тяло, а техният стомах е по-разширен и е със сложна структура. А червата на плодоядните животни са с дължина от 10 до 12 пъти дължината на тялото им, а стомахът им е по-широк от този на месоядните животни и дванадесетопръстникът се явява като негово продължение изпълнявайки ролята на втори стомах. Точно такава структура ние откриваме и при човека, макар че според анатомията човешките черва са с дължина от 3 до 5 пъти дължината на тялото – правейки грешка, тъй като тялото се мери от темето до петите, а не от устата до ануса. Така ние отново можем да направим единствения логичен извод, че човекът е плодояден по природа.

 Наблюдение на сетивните органи. Наблюдавайки естествените наклонности на сетивните органи, които са ориентири за определянето на това кое е хранително и чрез които животните се насочват към своята храна, ние откриваме, че когато месоядно животно намира плячка, то толкова бива възхитено, че чак очите му започват да блестят; то дръзко сграбчва плячката и лакомо лочи бликащата кръв. Абосолютно противоположно на това, тревопасното животно отказва дори своята естествена храна, оставяйки я недокосната, ако тя е изпръскана с малко кръв. Неговото обоняние и зрение го водят към избора на други треви за храна, които то вкусва с наслада. Същото е и с плодоядните животни, чиито сетива винаги ги насочват към плодовете на дърветата или към полето. 

При всички човешки раси ние откриваме, че човешките сетива за мирис, звук и виждане никога не са отвеждали човека към колене на животни, тъкмо обратното – те не могат да понесат дори гледката на едно такова убийство. Препоръчва се кланниците да бъдат разположени далеч от градовете, а много често има специални разпоредби, забраняващи превозването на месо в непокрит транспорт. Може ли тогава месото да се счита за естествена храна за човека, когато и очите и носът му са против него, освен ако не бъдат измамени чрез овкусяването му с подправки, сол и захар? От друга страна, с каква наслада ние възприемаме аромата на плодовете, чията гледка много често изпълва устата ни със слюнка! Може също така да се види, че много зърнени култури и корени имат приемлив мирис и вкус, макар и слаб, дори и когато не са обработени. Така отново ние достигаме до заключението, че е било предопределено човек да бъде плодояден.

Ще бъде интересно да се отбележи, че при създаването на човека- в началото на слизането му в материалния свят и юдейската и християнската религия се съгласяват, че:

”И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна.” – Битие 1: 29.

Наблюдение върху храненето на малките. Чрез наблюдение върху храненето на малките, ние откриваме, че без съмнение млякото е храната на новороденото бебе. Ако майката не приема плодове, зърнени храни и зеленчуци като своя естествена храна, то няма да има изобилие от мляко в нейните гърди.

В резултат на тези наблюдения, единственият разумен извод, който може да бъде направен е, че определено най-добрата храна за човека са различните зърнени култури, плодове, корени, и в качеството си на напитки – млякото и чистата вода, изложена открито на въздух и слънце. Те бидейки свойствени за организма, когато биват приемани в зависимост от силата на храносмилателната система, добре сдъвкани и смесени със слюнка, са винаги лесно усвоими.

Другите храни са неестествени за човека и не са приемливи за неговия организъм и като такива те логично са чужди за него. Когато те попаднат в стомаха, те не се усвояват правилно. Смесени с кръвта те се натрупват в отделителната система и в други органи, които не са приспособени съотвено за такива храни. Когато те не могат да бъдат изхвърлени навън, те се наслояват под действие на гравитацията в тъканните празнини и ферментирайки те създават болести, умствени и физически, и в крайна сметка водят до преждевременна смърт. 

Детското развитие. Екпериментите също така доказват, че недразнещият начин на хранене характерен за вегетарианците е, почти без изключения, извънредно подходящ за детското развитие – умствено и физическо. Техният ум, разбиране, воля, основни дарби, нрав и наклонности като цяло са също така добре развити.

Заблуждаването на органите на сетивата при човека посредством подправки, термична обработка и директна доставка на местната храна създават илюзията при обикновенния човек за въздействието на месото върху неговите тяло, чувства и даже съзнание. Снимката по- долу е илюстративна.

 При по внимателно анализиране на фактите можем да открием, че когато извънредни средства като прекомерното постене, бичуване или монашеското отречение биват прилагани с цел подтискане на сексуалното желание, те рядко постигат желания ефект. Експериментите показват обаче, че човек лесно може да преодолее тези страсти, най- големият враг на моралността, чрез естествен начин на живот, базиран на недразнещото хранене, споменато по-горе; като по този начин човек се сдобива със спокойствие на ума, за което всеки психолог знае, че е най-важната предпоставка за умствена дейност и ясно разбиране, както и за критичен начин на мислене. 

Още нещо трябва да се каже тук относно естествения инстинкт за размножаване, който заедно с инстинкта за самосъхранение е най-силният в животинското тяло. Сексуалното желание, подобно на другите желания, има нормално и анормало или болезнено състояние, като последното е резултат само от чуждите, несвойствени елементи натрупани чрез неестествен начин на живот както бе отбелязано по-горе. Сексуалното желание може да бъде един много точен термометър за определяне състоянието на човешкото здраве. Това желание е изведено от своето нормално състояние от дразнене на нервите в резултат на натиска на чуждите елементи натрупани в организма. Този натиск е упражнен върху сексуалния апарат и като начало се проявява като увеличено сексуално желание, последвано от постепенното намаляване на потентността. Сексуалното желание в своето нормално състояние прави човека почти свободен от всички обезпокоителни похотливости и въздейства върху организма (т.е. пробуждайки желание за задоволяване) много рядко. Тук отново експериментът показва, че това желание, подобно на всички други желания, е винаги в своето нормално състояние в индивидите, които водят естествен начин на живот като вече споменатият. 

Половият орган – съединение на важни нервни окончания, по- специално на симпатикови и гръбначни нерви (основните нерви на коремната област), които чрез своята връзка с мозъка, са в състояние да съживят целия организъм – е в известен смисъл коренът на дървото на живота. Човек, който е добре обучен в правилната употреба на секса, може да поддържа своя ум и тяло в подходящо здраве и да живее един приятен живот във всяко едно отношение. 

Практическите принципи на сексуалното здраве не са преподавани в миналото на Запад, защото обществото в християнските и ислямски цивилизации е считало темата за нечестива и неблагопристойна. Така бидейки неосведомено, човечеството си позволява да обгърне Природата с воал, защото тя изглежда нечиста, забравяйки, че тя винаги е чиста и че всичко нечисто и непристойно се намира в човешките идеи, а не в самата Природа. Ето защо е ясно, че човек незнаейки истината за опастността от неправилната употреба на сексуалата сила и бидейки принуден да извършва погрешни действия произтичащи от дразненето на нервите, което от своя страна е резултат от неестествения начин на живот, страда от неприятни заболявания в своя живот и и в крайна сметка става жертва на преждевременна смърт. 

Жилището на човека. На второ място е нашето жилище. Всички ние познаваме чувството на неудоволствие, което изпитваме при влизането си в претъпкана стая след като сме дишали свеж въздух на планински връх или сред простора на полето или градината. Ето защо ние лесно можем да разберем, че атмосферата на града или на което и да било пренаселено място е твърде неестествено място за местообитаване. Свежата атмосфера на планинския връх, полето или градината, или пък сухото място под дърветата, покриващи обширно пространство и позволяващи свободното движение на свежия въздух, са подходящото място за обитаване от човека в съответствие с повелите на Природата.

Компанията или средата от хора, която трябва да поддържаме. На трето място е средата от хора, която трябва да поддържаме. Тук също, ако се вслушаме в диктата на нашата съвест и вземайки в предвид нашите естествени склонности, ние незабавно ще открием, че сме благоразположени към тези хора, чиито магнетизъм ни действа хармонично, които охлаждат нашите организми, вътрешно съживяват нашата виталност, развиват нашата естествена любов, и така ни освобождават от нашите нещастия и ни даряват с мир. Това ще рече, че ние трябва да бъдем в компанията на Sat-  това са хора с високи идеали, морал и духовност и трябва да избягваме това, което е Asat- хората от противоположната страна, принадлежащи към ниската прослойка от обществото- крадци, престъпници и други такива, които вземат нашия духовен мир и ни карат да се чувстваме нещастни както беше описано по-преди. Поддържайки общуване със Sat на нас ни се дава възможност да се радваме на чудесно здраве, умствено и физическо, а нашият живот ще бъде удължен. Ако от друга страна, ние не се вслушаме в предупреждението на Майката Природа, не се вслушаме в диктата на нашата чиста съвест и общуваме с каквото и да било описвано като Asat, ще се получи противоположният ефект като нашето здраве ще бъде разклатено и нашият живот ще се скъси.

От всичко гореизложено непредубедения посетител на hindu.bg – сайтът посветен на индуизма може да разбере на какъв пиадестал стои човека в индуизма като религия с всичките му предимства и недостатъци и какви идеали са вдъхновявали неговите поддържници през вековете и до днес. 

Заедно с това индуизма в лицето на ведическата астрология- короната на Ведите може да даде пътната карта на всеки човек с неговите качества и периоди от живота, която ще му позволи да развие пълния си потенциал, когато и където условията позволяват, както и предпазните мерки , които биха му помогнали да избегне или намали надвисналата опасност. 

Ведическата астрология се нарича Джиотиш- от Джиот- светлина и Ишвара- Бог. Тази наука е била неразделна част от живота на индусите от незапомнени времена- вижте повече тук